Стелиян Стефанов: Стига парламентарна бутафория, време е за президентска република
НОВАПРЕСС разговоря със Стелиян Стефанов, инициатор на ГРАЖДАНСКО ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРЕЗИДЕНТСКА РЕПУБЛИКА, за илюзиите на прехода, нуждата от нов обществен договор и надеждата младите да останат.
Като общественик, защо решихте да се включите в Гражданското движение за Президентска република? Каква е Вашата лична мотивация?
През изминалите 35 години в т.нар. преход към демократично общество бяха поставени пред народа ни надежди, които се оказаха откровени заблуди, с цел да сепостигне ограбването на България. Видно е също от позицията на времето, че политическите ни субекти са инженеринг, обслужващ интересите на политическите си елити и финансиращите ги олигарси, но не и на обществото ни. От настоящия опит в други страни с приоритет ролята на президентите им в политическата система е видимо усещането за справедливост, законност и просперитет. Гражданите на Румъния решиха, чрез референдум преди 10 години този казус и в момента изпреварват България в повечето положителни параметри.Двете страни имат общи икономически и политическисъдби и могат да бъдат сравнявани обективно, затова заставам зад идеята за промяна на политическата ни система, виждайки положителните промени след въвеждането на ролята на президентската институция в управлението на държавата.
В България често чуваме за „стабилност“, но хората усещат инфлация, несигурност и липса на перспектива. Как си обяснявате това разминаване?
Политическите елити „живеят“ в сградата на Народното събрание близко до небето и не искат да чуят народа си, защото върху тях няма реален контрол. Важни са желанията им, вътрешните и външни директиви от които зависят решенията им, противоречащи на клетвата за вярност към България. Политическата система в момента позволява управление едва с 15% от имащите право на глас, което е достатъчно за задкулисно управление на страната. Медиите в страната са също под контрол и са принудени да манипулират информацията в полза на същите, затова „стабилност“ е далеч от истината, освен в инфлацията и работещите бедни. България се срина от 59-о (през 2024 г.) на 70-о място тази година в Индекса за свобода на словото на „Репортери без граници“, което би трябвало да потвърди думите ми. За да се налага от медиите стабилност и липса на инфлация, обединяването на 171 народните представители от 240 е породено от поредното ограбване на държавата, а именно влизането в Еврозоната. Политическите елити нямат икономически мотиви за влизането, понеже и в момента сме в нея чрез Валутния борд, но единствено ще бъдат облагодетелствани около 3% от населението на България, банките и ЕЦБ. Историческият момент отговаря на този при приемането ни в ЕС и последиците ще бъдат по-лоши: загуба на финансов суверенитет, по-високи лихви, допълнителни дългове и повишаване на цените. Разминаването в картинката се дължи на реалната икономическа обстановка и желанието на определени кръгове за поредното финансово обогатяване за сметка на българските граждани.
Има ли усещане сред хората в Русе, че „никой не ги чува“? И може ли президентската република да даде по-директен глас на регионите?
Положението в град Русе не е различно, относно връзката между управляващи и гражданите. В контекста няма как да не добавя, че не може всички управляващи да бъдат поставени под общ знаменател, но бройка е нищожна на достойните такива. Местното самоуправление е различно от националното и е по-близко да моите виждания за необходимата политическа системаза България, но се осъществява порочен контрол отцентралната власт върху кметовете на общини, чрез бюджетите и финансирането на регионални проекти. При липса на средства кметовете на общини и кметства не могат да изпълняват предизборните си обещания, а това води да политически крах, затова печелят правилните кметове от съответните политически сили. В тази връзка смятам, че при президентска република би се осъществилпаритет и контрол върху разпределението на финансите между общините, но законодателната власт ще допринесе за повече правомощия на местната.
Каква България искате да видите след 10 години? И какво е нужно да направим като общество още сега?
Действителността в България се харесва на значително малко хора, но те също пътуват в Европа и дестинации, където се усеща ролята на държавата и няма как да си затворят очите за реалната ситуация в страната. Толкова сме свикнали с обкръжаващата ни среда, че сме я приели за правилна и не оказваме никаква съпротива за нейната промяна. България има всички дадености и възможности да се нарече райско кътче, но фундаментален недостатък е управлението и през последните 35 години. Необходимото за гражданите на сраната ни за да се чувстват добре е: произвежданите блага да се разпределят справедливо, да има съдебна справедливост, да има ясни правила и ред, да има морални ценности, да няма дискриминация, да има достъпност да социалните системи и възможности за развитие. Всичките системи на държавността не работят по правилния начин, затова липсват изредените по-горе критерии, а те са моите виждания какво трябва да има в България. Отговорност за държавността носи правителството, излъчено от политическите елити, но то не успява или не иска да се справи с проблемите в обществото, затова е необходима промяна в политическата система и друг начин на държавно управление. Трябва да се промени основния обществен договор и да се предостави по-голяма роля на президентската институция, която е избрана и има рейтинг над 50% от обществото.
В момента държавата ни не може да предостави необходимите условия за просперитет на младите хора, затова те избират страните с идеални за тях възможности. Вижданията им не могат да бъдат променени, но мога да им препоръчам да останат и да се борим заедно за тяхното бъдеще, понеже човек без род е дърво без корен. Каквото и да им предоставят другите страни, винаги ще се чувства не на мястото си в тях.
