Добромир Трифонов: Президентската република не е утопия, тя е възможност за реален ред и отговорност

НОВАПРЕСС се свърза с нициатора на ГРАЖДАНСКО ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРЕЗИДЕНТСКА РЕПУБЛИКА в Пловдив Добромир Трифонов. Той анализира провала на парламентарната система в България и сподели наблюденията си от чужди страни.

Г-н Трифонов, как оценявате политическата ситуация в България днес? Струва ли Ви се, че държавността деградира или е просто в период на нестабилност?

Здравейте, няма как да говорим за стабилност, когато в рамките само на няколко години от 2021 насам сме свидетели на цикъл от парламентарни избори и след всеки избори няма стабилна конфигурация за управление. В Българското политическо пространство се вижда, че не съществува нито ляво, нито дясно, нито център, патриотите са се превърнали в националисти защитават безпринципни каузи, а всички останали политически субекти единствено се борят за участие във властта. Мога да нарека чисто политически, че в страната цари пълен хаос.

След години живот в чужбина, кое Ви направи най-силно впечатление при завръщането Ви в страната?

Аз никога през тези 12 години не съм късал връзките си със страната и от 2013 година активно участвам в организирането на изборите и съставянето на секционните избирателни секции в Обединеното Кралство, като съм оказвал помощ и за Нидерландия и Испания., но определено забелязвам, че липсва гражданско общество и персонална отговорност, хората продължават да протестират единствено в социалните мрежи, а сред политиците никой не поема персонална отговорност за случващото се в страната.

Какво Ви убеди да се включите в Гражданското движение за Президентска република? Къде се крие силата на тази кауза?

Убеждението ми е от преди много години, още когато президент беше Георги Първанов, който за първи път утвърди президентската институция като водеща и спечели доверието във всички социологически проучвания като водеща политическа фигура, 15 години по-късно изчистения вид на платформа за гражданското движение чух от Красимир Янков, с които се познаваме и сме приятели от 25 години. Той е сред хората, който винаги е стоял зад думите и позициите си и никога не е поел ангажимент, които да не е изпълнил. Това ме мотивира да му се обадя и да кажа, че приемам неговата кауза за своя и съм готов да бъда инициатор за Пловдив град и област. Силата на тази кауза се крие в енергията на хората, които са готови да живеят в друг тип система на държавно управление, защото много млади хора застават зад тази кауза и съм сигурен, че тя ще успее. Тази кауза ме мотивира след 12 години емигрантски живот да се завърна аз в България, тя ще мотивира много други да останат тук и да се борят за достоен начин на живот в България.

Как обяснявате на хората какво представлява президентският модел на управление? Имат ли българите нагласа за такава промяна?

Лесно е да се обясни на първо място с успешни примери на съседни и други европейски държави с президентско управление, които вече ни изпревариха в развитието си например Румъния, а що се касае за нагласата за промяна всеки човек е готов за промяна, особено когато тя е положителна. Аз помня като ученик, когато дойде 89-та година и виждах точно тази надежда в очите на хората, а това беше надеждата за промяна към по-добро бъдеще, демокрация и свобода да пътуват и развиват свой собствен бизнес хората, виждах тази надежда за промяна и през 2007-ма, когато ни приемаха в ЕС, а сега виждам не само надежда, а очакване и готовност за тази промяна, при която даде промени системата и да се търси мажоритарната личност, която да поведе държавата.

Според Вас, кой печели най-много от запазването на настоящата парламентарна система, и кой най-много губи?

Разбира се, че печели статуковото, колкото и банално да звучи, но е много по-лесно да се носи колективна безотговорност о да се прехвърля вината на опозицията и на различните фракции е управляващата коалиция, но също така печелят и тези, които нямат силна мажоритарна личност, за да издигнат за държавен глава. Губи народа, че е подложен на непрекъснати избори и хаос, губи държавата, че от страната бягат инвеститори, заради липса на ясни правила и корупция, губят без да го осъзнават и политическите партии и парламента като се вижда какъв е процентът на доверие към тях.