Иван Иванов: Президентската република ще съживи регионите и ще намали неравенствата в България

От НОВАПРЕСС се свързахме с председателя на Гражданския съвет във Видин към ГРАЖДАНСКО ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРЕЗИДЕНТСКА РЕПУБЛИКА, Иван Иванов.  Иванов е бивш народен представител и председател на БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА МАЛКИТЕ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ

Как една президентска република би могла да създаде по-добра бизнес среда за малките и средни предприятия в страната?

Преди да се даде отговор на този въпрос, нека да направим едно важно уточнение от каква начална точка се повдига дебатът за това да бъде направена промяна в държавното управление на страната от парламентарна република с парламентарно управление в президентска република. В момента сме свидетели на една тотална разруха на държавността в нашата страна. Извинявам се за думата може би звучи пресилено, но мисля че това характеризира всичко на всички нива в държавата. Като започнем от парламента, който би трябвало да бъде символ на държавността и образец, съставен от водачите на народа и стигнем да училището, където пък се коват бъдещите поколения, които само след 10-15 години ще решават съдбата на тази страна. Кризата е не само политическа, тя е и финансова, държавата буквално е доведена до състоянието да няма визия за това как ще плаща разходите си след 1, след 5 години, криза има във всички сфери на социално икономическия живот в страната. Криза има в бизнеса, все по малко стават кадрите, които могат да бъдат ангажирани в дадено предприятие, все по малко се говори за продуктивността на труда у нас спрямо динамично растящите възнаграждения в частния сектор. Трима заети дават резултат за един, което за съжаление е неефективно и за това в последните 3-4 години наблюдаваме масови фалити на утвърдени до скоро предприятия. А най-големия страх е, че изход от тази негативна тенденция не се вижда. Тотална е кризата и в образованието, ежегодно около половината от завършващите средно образование не са кариерно ориентирани и не знаят как искат да се развиват за в бъдеще. Това означава, че в следващите 4 години те записват и учат нещо, което не се знае дали въобще ще практикуват, но с идеята просто ей така да имат „висше”, защото така трябвало. Това е крайно неефективно и неприемливо преди всичко за нас хората представители на бизнеса, които ежемесечно плащаме сметката за издръжката на тази държава.

Защото с нашите данъци, осигуровки, държавни такси и др. се формира бюджета, който освен основните си функции, преди всичко трябва да се разглежда като стратегически инструмент за формиране на дългосрочни политики. Така например ако един университет произвежда множество кадри, от които бизнеса няма нужда, просто трябва да се прекрои неговия план и да се насочи вниманието върху образователнатаподготовка на кадри, които не достигат в бизнеса. Това важи и за средното образование, разбира се тази връзка между бизнес и образование реално е скъсана. Ние като представители на бизнеса имаме нужда от специалисти, които да поемем, но училищата и университетите не ги произвеждат. И много още може да говорим по тази тема казвам го в контекста на това, че за голямо съжаление в последните години никой не предприе решителни стъпки за действия по въпроса. А каквото и да си говорим без силен бизнес няма развиваща се държава, но за да го има и да успява да съществува този бизнес трябва да има кадри и условия за правене на бизнес. Последните две трайно ги няма и това е червена лампа, която свети все по-силно у нас като представители на работодателите. И връщам темата за това какво трябва да се направи в тази ситуация. Картината на родната политическа сцена я гледаме вече цели 30 години и сценария за съжаление не върви към добър край, ако може да направим едно метафорично сравнение в театрално представление или филм. Краят на този объркан и антинароден български преход не е приключил както го обявиха някои политически лидери, той в момента е в поредната си фаза на сглобена по един безпринципен, нехигиеничен и задкулисен подход. В момента държавата се управлява на тъмно като командите са дават от посолства, от дивани продиктувани от следване на чужди икономически интереси, довеждане на страната до огромна задлъжнялост, тотално изземване на функциите на суверена и подчиняване на всичко в ръцете на чужди сили. И една от основните причини за това е размитата отговорност родена от политическата класа действаща и функционираща съгласно съвременната ни конституция определяща държавното устройство. Представете ситуация, в която България се управлява от лидер избран с широката подкрепа на народа, човек с авторитет, управляващ не еднолично, но в синхрон и взаимодействие с останалите власти в страната. Това би бил един продуктивен тандем, който ще изтласка държавата напред само за няколко години. В моите представи за президентска република президента в никакъв случай не би било правилно да е една фигура с еднолична власт в ръцете си. Той трябва да има власт, но не цялата, в него трябва да бъде съсредоточена изпълнителната власт. Законодателната власт ще се избира пак от народа и ще бъде коректив на президента. Това означава, че ако президента е добър той би следвало да има представители и в законодателната власт – народното събрание, което да му позволи приемането на всички онези закони и актове за провеждане на политиката от неговото правителство. И обратното ако президента е слаб и има липса на доверие естествено, че той няма да има мнозинство в парламента и ще е принуден да търси диалог за провеждане на политики. Но големият плюс ще бъде в това, че дали ще бъде лош или добър той ще се избира директно от народа след провеждане на една мащабна предизборна кампания. И тук съвсем накратко ще наблегна на още един негатив у нас прекалено късата предизборна кампания за избор на президент. За по малко от 3 месеца ние научаваме неговото име, гледаме няколко дебата и това е. Според мен времето за провеждане на предизборна кампания трябва да бъде поне 7-8 месеца, така както е в Америка. Трябва време, за да може хората да се ориентират, да се запознаят и да направят правилния и неприбързан емоционален избор. Ако се мине през този път аз съм убеден, че България ще избере един добър президент. Ако имаме президентска република със силно изявен лидер отстояващ интересите на народа ситуацията от неконтролируема както е сега ще стане подредена и предвидима, защото ще се знае кой носи отговорност за всяко едно действие свързано с управлението на страната. За бизнеса това би се изразило в провеждане на множество реформи свързани с намаляване на административната тежест облекчаване на административните процедури, съгласувателни действия, разрешителни8 режими и много други. Това рязко би подобрило бизнес средата у нас. А усещането за стабилна власт би привлякло външни инвеститори. Вместо тези средства да бъдат инвестирани примерно, ако се ремонтира една улица, да бъде положен по-качествен асфалт, който да издържи повече години и хората да карат по хубави и стабилни пътища. Вместо това обаче разликата от едни пари потъва в партийни каси, едни хора си купуват яхти, палати и това на гърба на данъкоплатеца. За решителни действия срещу корупцията трябва да има силна политическа воля и преди всичко власт дадена от народа, която да проведе реформи в правоприлагащите органи, които следва да засилят влиянието и контрола. Ако имаме избран силен президент с воля за промяна съм убеден, че ще бъде катализатор на тези процеси. При ясна воля за намаляване нивата на корупция, резултатите ще бъдат забележими.

Какво е значението на централизираното управление в президентската република за развитието на икономиката и привличането на инвестиции?

Важен въпрос, за който благодаря че го задавате. В момента бизнеса изпитва множество трудности както вече споменах породени от слаба политическа среда, партии, които излъчват хора без дори елементарни познания за държавното управление и липса на всякаква визия за това как се управляват процесите в държавата. Бизнесът най-много страда от непредвидимостта и от непоследователността на управляващите. На всеки няколко месеца се прави промяна или допълнение в текстовете на повечето закони. Това предизвиква един огромен хаос на терен, непрекъснато се въвеждат нови административни процедури, усложняват се до безкрай процедури свързани с лицензионни режими, разрешителни и съгласувателни процедури. Това съчетано с неопитността и некомпетентността на повече от половината заети в държавната администрация води до огромни финансови щети на бизнеса. Някак си имам странното усещане, че в България правилата се правят така, че да не са в услуга на бизнеса, а да задълбочават административната тежест с цел да се раздува все повече числения състав на държавната администрация. Целта може би е ясна на повече от нас на поредните избори едни сигурни гласове от хора, които партийната йерархия е устроила. Това обаче никак не е в подкрепа на бизнеса, както родния така и чуждия предприемач искат ясна и точна предвидимост, какво би се случвало в държавата в близък средносрочен период от време. Бизнесът се плаши от честата смяна на правителства. Ами представете си до скоро бяхме в един непрекъснат цикъл по смяна на служебни правителства. Да ви напомня, че това нещо продължи цели 3 години. Време, за което практически държавата спря да работи, когато има безвремие повечето институции минават на друг режим, защото контрола е нисък, един служебен министър си казва тук съм за малко и за това време реално не прави почти нищо за решаване на един или друг по мащабен въпрос. И давам пример как се загубиха едни милиарди по плана за възстановяване и устойчивост, които трябваше да отидат за подпомагане на бизнеса. Подобни кризи се отразяват зле на бизнеса, от което реално губи целият български народ. При президентска република кризата вероятността от предизвикване на сложна политическа криза е сведен до минимум, защото държавния глава има кредит на доверие от суверена и пълен управленски мандат за изпълнение на неговата управленска програма. Така реално се въвежда една предвидимост в политическо-управленски план. Много по лесно би било при несъгласие с дадена управленска стратегия и конкретно действие да се търси демократичен диалог с президента или министрите назначени от него за постигане на споразумение и решаване, отколкото насреща да няма фигура, пред която граждани, бизнес и др. да поставят своите искания.

Смятате ли, че президентската република може даускори процеса на създаване и прилагане на реформи в областта на държавното управление?

Да, това определено би било едно от условията за рестарт на държавата, за да може страната ни да поеме по пътя на ускореното развитие. Сегашната форма на държавно управление показа, че не дава необходимата ефективност, липсва прозрачност в политическите процеси. Сегашната ситуация ражда безпринципни коалиции обединени от интереси, които са в разрез с интересите на обществото. Парламентарната демокрация практически е изчерпана за нашата страна. Изход от политическата криза много трудно може да се намери със сегашния модел на държавно управление. Всяка коалиция, която ще се създава от тук нататък трудно може да работи в интерес на народа. Доверието в институциите парламент и министерски съвет е сведено до рекордно ниски стойности, което показва, че огромна част от обществото не одобряват работата и поведението на тези институции. И този проблем не се генерира от вчера и днес. През всичките близо 30 години преход обществото непрекъснато залагаше на политици идващи с крилати фрази и отиващи си през задния изход. Търпението на хората е достигнало до пикови стойности и с апатията си към политическата класа изразяваща се в не гласуване твърдо и ясно показват, че обществото не одобрява нито един от претендентите на властта в лицето на всички политически партии, нови и стари и предлаганите от тях големи кандидатски листи от претенденти за бъдещи депутати. Запитани хората много трудно биха идентифицирали формулата за излизане от тази ситуация, хората искат радикална промяна, която да внесе ред и нови правила в полу разградения политически двор. Водени от международния пример на развити държави с основни властови права на президента хората смятат, че ако в България бъде извършена конституционна промяна и страната премине от парламентарна форма на управление в президентска това значително би променило политическата ситуация към по-добро. Според мен, а и според множество хора, с които всекидневно разговарям по тези въпроси, именно с централизирането на власт и отговорности в ръцете на президента нещата биха тръгнали към по-добро. Ясно може да се дефинира кой стои зад едно правителство, каква политическа воля за реформи би имало това правителство, ако е част от една предварително заявена предизборна програма с ясно очертани цели и мерки за постигането на трайни резултати в нашата страна.

Как президентската република би могла да стимулира развитието на регионите и преодоляването на социално-икономическите неравенства?

Регионалният дисбаланс в нашата страна е плод на една некомпетентна и непродуктивна политика провеждана от централната изпълнителна власт вече повече от 30 години. В резултат на тази напълно погрешна стратегия днес имаме огромно неравенство между столица и региони в страната. Политиката на централизация доведе до това, че днес в България имаме няколко силно развити областни центъра и напълно западащи други. Това води след себе си неравенство между стандарта на живот, влошена демографска политика, лошо образование и др. От чисто бизнес гледна точка в слабо развитите региони няма кадри, няма и перспектива за създаването на кадри, която напълно отблъсква всеки един инвеститор решил да инвестира в по-слабо развитите региони. Тук е важната роля на президента да инициира поредица от мерки, които да бъдат преди всичко държавна политика за стимулиране развитието на по-слабо развитите региони и изравняване на стандартите между провинция-столица. С намаляване на административната тежест, въвеждане на данъчни преференции и други механизми може да се стимулира инвестирането в по-слабо развитите региони. В резултат на това ще се повишат доходите на живеещите там ще се повиши жизнения стандарт на населението, ще се подобри образованието и ще има перспективи за оставането на младите хора в родните им места.

Каква е Вашата визия за бъдещето на България в рамките на президентска република и как това ще промени живота на гражданите?

След всички опити от типа проба-грешка състояли се в демократичен преход на България и особено в безпътицата, която цари в момента, а най-вече след поредната срамна политическа сглобка това е възможно най-продуктивния и добър вариант за доброто бъдеще на нашата страната. Промяната в държавното управление може да бъде начална точка за едно открито управление, работещо в полза на гражданите и бизнеса. Аз съм убеден, че инициативата, която поехме ще има голям успех не защото ние групата съмишленици я предлагаме, а защото е единственото правилно нещо, което може да въведе някакъв ред в разрушената държава. Ако на чело на държавата застане истински лидер, патриот, обичащ родината си това ще върне отново доверието на хората и силно се надявам, че ще има ясна политическа воля за осъществяването на едни прагматични промени не само в услуга на бизнеса, а и на цялото общество. Много е важно президента да бъде гарант на едно управление съставено от експерти с доказан опит, честност и почтеност. В момента хората искат ясна политическа фигура, която може и иска да носи политическа отговорност, хората искат власт, която да бъде изпълнена със съдържание в интерес на обществото. Единствената алтернатива за България е президентската република и това е искането на една голяма част от обществото. Хората са изморени, лъгани и ограбвани през всичките 30 години преход. Вместо значението на политическото определение демократичен преход да бъде свързвано с желание за по-добро бъдеще и просперитет на страната то в момента се свързва с кражби, корупция, лошо управление, криза, политическа немощ на сегашната система. Доверието в системните партии е сведено до минимум и между избирателите и политиците има огромна „Берлинска“ стена. Наблюдавайки събитията от последните дни виждаме, че Европа като цяло изпада в много тежка криза и постепенно ще бъде изолирана от САЩ Русия и другите големи политически играчи. В хода на случващото се една малка страна като нашата реално ще бъде много потърпевша от световните събития. Поради тази причина и поради всички аргументи, които изброих в разговора ни сега му е времето България да търси алтернативен вариант за изход от политическата криза и стабилност в страната. Един силен президент с широки правомощия и отговорности ще може да управлява държавата по много по добър начин. Убеден съм в това и силно се надявам, че намеренията ни за по-добро ще бъдат реалност.

Според Вас, какъв е потенциалът на президентскатарепублика да изгради стабилна и прозрачна антикорупционна политика?

Този въпрос отдавна търси своето решение и до момента остава практически нерешен въпреки, че много се изговори по тази тема, немалко политици се биеха по гърдите как ще внесат едни антикорупционни закони, как като ги приемат всичко ще тръгне буквално по мед и масло. Това обаче така и не става вече колко години. Истината е, че законите ни в посока ограничаване влиянието на корупция във всички нива на изпълнителната и местната власт са на едно що годе добро ниво. Проблема обаче идва от слабият контрол и от правоприлагането. В момента ще ви кажа нещо, което може би е стряскащо за аудиторията, знаете ли, че около 90 % от обществените поръчки в България са предварително договорени кой да ги спечели. Да точно така това означава, че са елиминирани всички правила за безпристрастност и обективност, което създава една огромна дискриминация сред представителите на бизнеса. На практика, ако се определя изпълнител за един инфраструктурен обект и се явят няколко дружества няма да бъде избран по безпристрастен и обективен начин участникът предложил най-добро качество, най-дълъг експлоатационен живот на изработеното и конкурентна цена. Този участник завоалирано с разни трикове ще бъде отхвърлен, а ще бъде избран участникът, който е предложил 20 или 30 процента от стойността на поръчката на кмета или министъра провеждащ процедурата. Сметнете от това колко ощетено остава обществото.