Пътят към „Обетованата земя“
Годината беше 1998-а. Време, което мнозина от нас помнят с горчивия вкус на немотията и усещането за пълна безизходица. Тогава взех едно от най-трудните, но и най-кардинални решения в живота си да замина за САЩ. Не беше бягство от родината, а бягство от липсата на бъдеще.
Още с пристигането си там се сблъсках с една съвсем различна реалност. Не казвам, че нямаше трудности, проблемите са част от живота навсякъде. Но имаше една съществена разлика: системата работеше. Институциите на всички нива бяха подредени така, че да служат, а не да пречат. Там разбрах, че когато имаш воля, упоритост и отдаденост към труда, обществото ти дава реален шанс за прогрес. След години на постоянство успях да постигна целите си. Но през цялото време, докато градих живота си там, нещо ми липсваше. Липсваше ми България.
Завръщането: Реалност или дежа вю?
През 2024 г. взех решението да се прибера у дома за постоянно. Върнах се с надежда, но се сблъсках със стена. Оказа се, че за тези близо три десетилетия неуредността и хаосът не само не са изчезнали, но в много аспекти са се задълбочили.
Институциите ни днес са тромави, неработещи и често враждебни. Те карат гражданина да се чувства виновен за това, че изобщо е потърсил съдействие. Най-обезпокоителното обаче е пълната липса на яснота, кой какво прави, за какво отговаря и пред кого носи отговорност.
„В България днес институциите не просто не работят те абдикират от задълженията си, оставяйки човека в лабиринт от бюрокрация и безотговорност.“
Диагнозата на модела
Вече 36 години живеем в условията на парламентарна република с многопартиен модел. Резултатът? Постоянно „прехвърляне на топката“ и системно размиване на отговорността. Когато всички са виновни, всъщност никой не е виновен. Точно това чувство на обърканост ме провокира да потърся промяна.
Ето защо избрах да се присъединя към Гражданско Движение за Президентска Република. Вярвам, че е време за нов модел на управление, който да предложи:
- Ясна персонална отговорност: Когато има ясен лидер, народът знае от кого да изисква резултати.
- Национални приоритети: Държава, която знае накъде отива, а не се лута в междупартийни интриги.
- Пряка демокрация: Лесен и работещ механизъм за референдуми, за да може гласът на хората да тежи реално.
Време за решение
Живеем в турбулентни и съдбовни времена. Нуждата от стабилно и отговорно управление вече не е просто желание, тя е въпрос на оцеляване за нацията ни. Опитът ми в чужбина ме научи на едно: успехът е плод на работеща система, а не на случайност. Време е да сменим модела. Време е за Президентска република, в която отговорността има лице, а държавата – посока.
