Когато една държава спре да се развива, тя започва просто да съществува. В нашите условия този институционален вакуум се нарича „служебно правителство“. То е диагноза за развалената ни политическа машина.
Служебната власт е власт без мандат. Тя не носи отговорност пред избирателя, но разполага с целия ресурс да залага бъдещето на страната чрез дългосрочни ангажименти. Това е управление на мига, лишено от стратегически хоризонт. Министрите влизат и излизат от управлението като случайни минувачи, докато държавата стои на „пауза“.
Никое общество не може да просперира в състояние на безтегловност. Нуждаем се от модел, при който легитимността идва директно от хората и носи тежестта на личната отговорност. Президентският модел би сложил край на това управление на „анонимните“, превръщайки властта от средство за оцеляване в инструмент за развитие.
България заслужава да бъде държава с посока, а не просто добре поддържана територия.
