В България отново ще гласуваме. Отново ще ни убеждават, че този път е различно. Че този път ще има стабилност. Че този път кризите ще бъдат преодолени. Но реалността показва друго поредни предсрочни избори в рамките на един и същ модел, който произвежда нестабилност.
Илюзията за „новия“ проект
Пропагандата днес се опитва да ни продаде Румен Радев като „новия спасител“ – алтернатива, дошла сякаш отвън. Но нека не забравяме: девет години в президентството не са пауза, а активно участие в голямата политика. Радев не е ново лице, а основен архитект на процесите у нас през последното десетилетие, особено чрез поредицата от служебни правителства. Да се представя подобна фигура като „нова“, е залог върху късата памет на обществото. Промяната не е въпрос на нова опаковка. Тя е въпрос на нова конструкция на властта.
Защо президентската република вече не е табу
Все повече хора поставят въпроса за президентска република не от емоция, а от разочарование от парламентарния цикъл на нестабилност. Те искат ясно избрана изпълнителна власт, с ясен мандат и ясна отговорност. Искат управление, което не зависи от постоянни коалиционни преговори и временни мнозинства.
Разбира се, всяка система носи рискове. Но и настоящата система носи и то видими: хронична политическа криза, ерозия на доверие, усещане за безпътица.
