Живеем в най-тежки и проблемни години. В последните две години имаме такава страховита инфлация, че успяхме да обеднеем няколко пъти. Еврозоната допълнително подпомогна този процес най-малкото цените в евро останаха почти същите като цените в лева. Пасивността и некадърността на последните правителства направо оставиха българските граждани беззащитни пред инфлацията, пред изнудването от страна на ЕС за войната в Украйна, за вноса на зърно от Украйна и от МЕРКОСУР.
Вече не произвеждаме храна, която да задоволи нуждите на собственото население. Всеки конфликт и война с наше участие ще доведат до масов глад, а ние полагаме значителни политически усилия да сме активни точно в такъв план. В същото време вносната и забележително вредна храна е 2–4 пъти по-скъпа на нашите пазари от същата в страните от Западна Европа. Цените на жилищата са по-високи от тези в редица държави в ЕС и в САЩ, при условие че имаме хиляди и дори милиони празни, необитавани домове.
Корупцията е безпрецедентна в нашата история. Индексът ни за корупция спада вече три години и сме стабилно на последно място в ЕС. В последните седмици се появиха данни за крещящи злоупотреби – 500 млн. за мантинели, които ги няма; десет пъти по-скъпи тестери за онкоболни деца в нашите болници; служебен министър на земеделието твърди, че „където пипне, все се натъква на злоупотреби“.
Но това положение сякаш не ни изненадва – имахме доста години саниране, магистрали, субсидии за несъществуващи бизнес начинания. Имаме си задкулисие, по-силно от правителството; имаме си съдебна система, доверието в която е едноцифрен процент.
Вероятно гневът се покачи до точка на кипене, щом в края на 2025 г. се проведоха най-масовите протести срещу правителството и управлението от години насам. И както повечето протести, те постигнаха някои откъслечни и частични успехи: сламеното правителство си отиде, но управлението продължава да бъде в ръцете на същите задкулисни играчи и да прилага същите престъпни практики. Служебното правителство за кой ли път се взема абсолютно сериозно и провежда кадрови промени, като че ли ще управлява не два месеца, а двадесет години.
Познати истории! Виждаме ги вече 36 години!
И няма никакво значение кой държи кормилото на държавата, в кой точно момент, с какъв опит, от коя част на политическия спектър произлиза, кои са неговите партньори в управлението и кои са противници и опоненти.
Точно преди 15 месеца няколко приятели – инициатори на Гражданското движение за президентска република, решихме, че това, което виждаме всички, трябва да доведе до много по-значими промени в нашето общество. И не личностите, партиите, коалициите или опозицията са в основата на нашите беди. В основата е изкривеният и отдавна опорочен модел на парламентарната представителна демокрация. И за да изясним и убедим самите себе си, започнахме изследователска работа – както сред българските граждани от всички градове и региони, така и върху системите за държавно управление по света.
На първо място, като убедени демократи, трябваше да изберем модел на държавно управление, който да бъде максимално демократичен и да позволи на българските граждани активно да участват в политическия процес. Затова по естествен път дойде идеята за президентска република с мажоритарен избор на единоначалник в изпълнителната власт – президент.
Но това положение сякаш не ни изненадва – имахме доста години саниране, магистрали, субсидии за несъществуващи бизнес начинания. Имаме си задкулисие, по-силно от правителството; имаме си съдебна система, доверието в която е едноцифрен процент.
Вероятно гневът се покачи до точка на кипене, щом в края на 2025 г. се проведоха най-масовите протести срещу правителството и управлението от години насам. И както повечето протести, те постигнаха някои откъслечни и частични успехи: сламеното правителство си отиде, но управлението продължава да бъде в ръцете на същите задкулисни играчи и да прилага същите престъпни практики. Служебното правителство за кой ли път се взема абсолютно сериозно и провежда кадрови промени, като че ли ще управлява не два месеца, а двадесет години.
Познати истории! Виждаме ги вече 36 години!
И няма никакво значение кой държи кормилото на държавата, в кой точно момент, с какъв опит, от коя част на политическия спектър произлиза, кои са неговите партньори в управлението и кои са противници и опоненти.
Точно преди 15 месеца няколко приятели – инициатори на Гражданското движение за президентска република, решихме, че това, което виждаме всички, трябва да доведе до много по-значими промени в нашето общество. И не личностите, партиите, коалициите или опозицията са в основата на нашите беди. В основата е изкривеният и отдавна опорочен модел на парламентарната представителна демокрация. И за да изясним и убедим самите себе си, започнахме изследователска работа – както сред българските граждани от всички градове и региони, така и върху системите за държавно управление по света.
На първо място, като убедени демократи, трябваше да изберем модел на държавно управление, който да бъде максимално демократичен и да позволи на българските граждани активно да участват в политическия процес. Затова по естествен път дойде идеята за президентска република с мажоритарен избор на единоначалник в изпълнителната власт – президент.
На второ място, целият настоящ модел на представителна власт създава представа за свършен факт – избраният за народен представител на практика е несменяем, недосегаем и не зависи по никакъв начин от избирателите си. И това положение трябва да се промени коренно. Контролът върху народните избраници трябва да бъде постоянен, повсеместен и ефективен, както и да предполага отзоваване при определени нарушения или отклонения на народния представител от неговите предварителни обещания и програма.
На трето място, изборът на личност за президентската институция трябва да бъде достатъчно прозрачен и публичен, за да дава възможност на нашите граждани да направят правилен избор и се спряхме на кампания като в САЩ: достатъчно дълга, за да се разкрият качествата и способностите на кандидатите. В момента се намираме в сложна кампания за парламентарни избори, но тя отново е кратка и изпълнена със скандали и психологически трикове за отвличане на вниманието от основните проблеми на обществото, точно това не би могло да се получи при вариант с деветмесечна или едногодишна кампания.
Така, с последователна и системна работа, изчистихме един модел, който ще поправи недъзите на тази система и ще гарантира стабилност и отговорност в държавното управление. Скъпи приятели, съмишленици и доброволци, не ни остава нищо друго, освен да популяризираме този модел и да запознаем българските граждани с възможността да живеят при прозрачно и ясно държавно управление. Само чрез него ще спрат нашите беди…
