Това е най-често задаваният въпрос от хората.
Защо това се случва? Защо онова не работи? Защо пак сме тук?
Отговорите обикновено са много. Понякога противоречиви. Понякога удобни. Но има моменти в историята на едно общество, когато въпросът „защо“ трябва да бъде зададен ясно, смело и без заобикалки.
Днес този въпрос звучи така:
Защо Президентска република? Защо да се смени моделът на управление?
Отговорът не е един. И не е емоционален. Той е резултат от натрупване на разочарование, на безизходица, на изчерпани надежди.
Защото сегашната система е изчерпана.
Тя не създава нищо ново. Не ражда визия, не произвежда решения. Единственото, което прави, е да възпроизвежда самата себе си с цялата си неефективност, зависимости и липса на отговорност.
Защото изборите доказаха едно, че не могат да променят партийната олигархия.
Сменят се лица, коалиции и лозунги, но моделът остава същият. Властта продължава да бъде разпиляна, без ясна отговорност и без реален контрол от страна на обществото.
Защото е време отговорността да бъде носена от един човек.
Мажоритарно избран. Ясно разпознаваем. Такъв, който не може да се скрие зад партийни договорки, колективна безотговорност или задкулисни решения.
Защото 240 народни представители са прекалено много за държава с нашия мащаб.
Намаляването им до 120 не е само въпрос на икономия. То е въпрос на ефективност, на яснота и на прекратяване на политическия паразитизъм.
Защото държавната власт изисква компетентност.
Време е да има реален образователен и професионален ценз за държавни служители, министри и депутати. Управлението не е експеримент, нито поле за партийни назначения.
Защото трябва да съществува механизъм за отзоваване на онези, които са забравили основния принцип:
„Властта произтича от народа и е в името на народа.“
Когато този принцип бъде нарушен, обществото трябва да има инструмент да реагира.
Защото младите хора заслужават бъдеще тук.
Не е нормално най-способните да напускат страната, а държавата да губи своята енергия, интелект и надежда. Моделът трябва да създава условия за съзидание, а не за емиграция.
Защото здравеопазването, съдебната и изпълнителната власт се нуждаят от дълбока реформа.
Не козметична. Не временна. А системна такава, която може да се случи само при ясно разпределение на властта и отговорността.
Всички тези теми са в сърцето и душата на всеки един от нас.
Но в крайна сметка стигаме до най-важния въпрос:
Готов ли е всеки от нас да промени статуквото, или отново ще чака някой друг да реши проблемите вместо него?
Промяната никога не идва отвън. Тя започва отвътре от осъзнаването, че безучастието е форма на съгласие.
И тук е моментът да си припомним една мисъл, перифразирана от думи на държавник:
Не е важно какво прави държавата за теб. Важно е дали ти си готов да промениш държавата в името на бъдещето и в името на децата си.
Необходимостта от промяна е назряла.
Тази промяна може да се осъществи чрез Велико народно събрание и установяване на Президентска република с президент с разширени правомощия и ясна отговорност пред народа.
Въпросът вече не е „защо“.
Въпросът е: кога и дали сме готови.
