ПРОФ. ИВО ВЕЛИКОВ: СВОБОДНО ЗА ПРЕЗИДЕНТСКАТА ИДЕЯ
Аз съм типичен средностатистически българин – обичам Родината, мразя държавата. Обичам единственият отбор, мразя другия единствен. Обичам партията, която ме назначи, мразя партията, която ме уволни. Обичах приятеля, който ми даде пари назаем, не обичам бившия приятел на когото трябва да ги връщам… Много харесвам държавните служители, когато ми се случват нещата, корумпирани са всички държавни служители, когато не ми се случват нещата. Подкупът е част от прогреса, но когато аз го давам, и част от регреса, когато вземат парите на другия…
Приватизираха ме без да получа нищо. Оправяха ме всеки ден до 800 дни. Сменяха се както си искат, бързо и бавно, от кръстовища и с калинки, мериха тераси и асансьори. Държавни служители получават 50 пъти по- висока от минималната заплата – държавно назначени милионери. С циничната ротация, и още по-циничната сглобка.
Аз съм типичен средностатистически българин… Искам промяна, на всяка цена, искам някой да дойде и да създаде ред. Да спре корупцията, да спре безотговорността и … аз да не участвам, да съм чист и да гледам отстрани, и да се наслаждавам как се гърчат сегашните политически престъпници. Да получа ползите от промяната под формата на висока заплата и ниски данъци. Хак да им бъде, аз малко ли съм страдал…
Как успяхме да затънем в цялата тази тиня!? Как ни накараха да мислим по този безпомощен начин?! Да се чувстваме без алтернатива на представителната демокрация, която всеки ден доказва своята несъстоятелност? Да не решаваме своята съдба и бъдеще? Дали има изход? Имало вече Гражданско Движение за президентска република. Дали?
Дали да се примиря, че един истински лидер ще поеме отговорност за държавата. Дали да повярвам, че един мажоритарно избран ръководител на българската държава, т.е. възможно най-демократично избран, ще бъде по-полезен от настоящата безпътица?
Дали това не е отстъпление от демокрацията? Тогава обратният въпрос – парламентарната слободия очевидно не работи за интересите на хората, тогава защо да не изпробваме друга форма на държавно устройство. 45 години бяха достатъчни за социалистическата утопия, защо 36 години да не са достатъчни да спрем парламентарната НЕдемокрация. Колко още да чакаме, когато очевидно не личностите (премиери и министри), не форматите на правителствата (с участие на кои ли не партии), не вида на коалициите (според формули за разпределение на длъжности) са способни за управление на държавата в рамките на парламентарната демокрация?
Искам истинска демокрация с разделение на властите. Ако Парламентът излъчва правителството и го пази, тогава какво разделение е това. Ако регулаторите (ВСС, КПК, КОНПИ, Сметна палата, НАП, АДФИ, ДКСИ, КЗЛД, ДАНС и т.н.),се назначават от Парламента или правителството, тогава как ще правят одити на Парламента и правителството, ако са назначени от тях?!
До тук липсва парламентарен и институционален контрол. За липсващият съдебен контрол са следващите редове: В България доверието в съдебната система е под 30 процента. От доклада на ЕС за 2024 г. в България остава за решаване въпросът с независимостта на регулаторите. Както и избягване на политическо влияние в съдебната система.
Не дали, а какво друго остава, освен президентската република. Очевидно не искаме нито монархия, още повече някаква тоталитарна държава, а разумно, рационално и мажоритарно избиран лидер – президент с разширени правомощия за управление на държавата.
Народе????
